1928г.Чирпанското земетресение

Темата на Нова - Епизод 70 разказва за голямото земетресение в
Южна България през 1928г., известно още като Чирпанското земетресение.
То започва в 11,20 часа на 14 април 1928г., Велика събота.
Земетресението е с магнитуд 6,8 по Скалата на Рихтер и е с епицентър
на около 8 км. северозападно от Чирпан. В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила. Чирпан е сринат напълно.
На 18 април вечерта следва нов силен трус с подобен магнитуд
и епицентър близо до Поповица, Пловдивско, но разрушенията от
него са по-малки. Хипоцентърът и на двата труса се намира на
дълбочина около 15 km. Жертвите са 107 души, 500 са ранените,
26 000 сгради са разрушени, а 21 000 други са пострадали.
В народната памет е останал споменът за "Чирпанското земетресение".
А всъщност става дума за две бедствия - едното с епицентър край Чирпан, другото - край Пловдив. Разликата между двете е няколко дни.
От онези трагични събития има запазени много снимки - и в разните фондове, и в албумите на старите пловдивчани.
Събитията от 1928г. са описани великолепно от пловдивския адвокат Недко Каблешков - известен като "последния възрожденец" в книгата му"Страшната народна злочестина''.Сериозно е разрушен Военният клуб, след това е ремонтиран, но вече не достига първоначалната си импозантност. Силно засегнати са и тютюневите складове. Напукан е и Домът на благотворителността, дарен от благодетеля Кудоглу, след това е възстановен, но половин век по - късно е сринат до основи - вече не от земетресение, а от човешка глупост. Почти непокътнати остават къщите в Стария град. Техните майстори много добре са знаели, че градът е в земетръсна зона и са свързвали гредите с подвижни скоби. Така при трус сградата се е люлеела и усуквала, но не е падала. Останали са и къщите
по проект на архитекта Йосиф Шнитер,който вече е използвал бетона.
След разрушителния трус много пловдивчани се изнасят на палатки или заживяват в бараки, построени в Царсимеоновата градина. Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Цар Борис III, който по същото време е във Варна, спешно пристига в Чирпан. После царят
се премества в Пловдив и лично ръководи акцията за спасяване на населението.

Видео 1928г.Чирпанското земетресение канала Zahari Stoyanov