Да се завърнеш в бащината къща

Да се завърнеш в бащината къща е едно от прекрасните стихотворения на поета Димчо Дебелянов. Един безнадежден блян, една носталгична мечта по безвъзвратно отминали времена и далечни спомени за бащиния дом, майчината обич и родовата памет.

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Стих: Да се завърнеш в бащината къща
Автор: Димчо Дебелянов
Изпълнява: Литература Навеки
Музика: Despair and Triumph by Kevin MacLeod (incompetech.com) licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 License http://creativecommons.org/licenses/by/4.0

Видео Да се завърнеш в бащината къща канала Литература Навеки