Есен | Autumn

Музика, текст: Пламен Сивов
Песента е от албума "Акварел"
Албумът в Spotify: https://spoti.fi/3SfYTLr
Албумът в Apple Music: https://apple.co/3vl6EDN

***
Обзети от есен, дърветата плачат
и в жеста покаен на падащи листи
изповядват своето лятно неистовство,
свойта слънчева недостатъчност.

Навярно дълго ще боли така,
че заледените капчуци
ще тропат по студените стъкла
на пролетта, за да ги пусне.

Ще забравиш ли някога топлия глас,
дето с меки пастели душите ни гали?
Влез под мойто палто, ще си мислим така:
Тези есенни дни са прозорци на кораб,
който тихо изчезва в красивия залез.

Всяка следваща есен те преследва през парка,
все по-близо ходилата ѝ тупкат по шумата –
ти си само в едно тънко палто
да те пази от нейните думи.

Ще забравиш ли някога топлия глас,
дето с меки пастели душите ни гали?
Влез под мойто палто, ще си мислим така:
Тези есенни дни са прозорци на кораб,
който тихо изчезва в красивия залез.

***
AUTUMN

Afflicted with autumn, the trees begin weeping,
repenting by shedding their leaves in the distance,
confessing their summer freneticalism,
their sunshine-deficient character weakness.

Perhaps the aching will continue still
and gutters, ice-cemented,
will pound the frozen window panes until
the hands of spring would let them enter.

And each following autumn chases you down the park,
through the foliage the soles of her feet thudding clear –
but you have just a thin coat in the dark
as a shield from her words getting near.

Will the warmth in that voice from your memory fade,
our souls that caresses with soft, pastel kindness?
Get in under my coat, we’ll imagine this way:
Autumn days are the portholes in the hull of a ship
that dissolves through the beautiful sunset in silence.

Translated by Diana Stefanova

Видео Есен | Autumn канала Точка БГ | Tochka BG