яз.Доспат гр.Доспат и гр.Сърница
яз.Доспат гр.Доспат и гр.Сърница 22.04.2021
Dospat,Bulgaria , Lake Dospat.
Доспа̀т е град в Южна България. Той се намира в Област Смолян. Градът е административен център на община Доспат.
Доспат е разположен в планински район, в западните дялове на Родопите и със своите 1358 m надморска височина е най-високопланинският град в България. В непосредствена близост до града се намира язовир Доспат. Релефът е планински силно пресечен, пролетта настъпва късно, лятото е прохладно, а есента топла. Вследствие на беломорското влияние по поречието на река Доспатска зимата е мека, но се задържа сняг.
В европейски карти от XVIII и XIX век Родопите са отбелязани като Despoto dagh, Dospada Jailasi, Dozpat Jaïlassi. Според „Българския етимологичен речник“ името е производно от деспот с о вместо е – или под влияние на вокалната хармония в турския език или вероятно от *дêспат, акащ говор. Вероятно е по името на деспот Алексий Слав, владял Западните Родопи в началото на XIII век. Сравнимо е и засвидетелстваното име на Родопите Славееви гори.[2]
Има и теории, че името на града произлиза от името на гръцкото село Доксат. През османско време се среща като „Янъкли“ и „Хамидие“.[3] В други османски документи се среща и под името Доспод (на османски турски: ﺪﺳﭙﻮﺩ).[4] Французинът д-р Ами Буе, посетил Балканите в периода 1836 – 1838, го споменава под името Доспада-Хан.[5]
В околностите на града са намирани останки от 4-5 век пр.н.е.. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните.[6]
В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 28 февруари 1651 година се посочва, че в Доспат (Досподлу) живеят три немюсюлмански семейства, облагани с данъка джизие.[7]
Според Стефан Захариев към 1850 година в Доспат (Деспотово) има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци.[8] През 1895 година Доспат е опожарен, по време на т. нар. Четническа акция на Македонския комитет.[9] По време на Балканската война войниците от 9-и Пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратаи, които служели на местен чифликчия. Ратаите били погребани в масов гроб в местността „Ратайско гробе“.[10]
В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Доспат (Dospat).[11]
Има данни, според които в миналото в Доспат са живели турци, работещи в административния апарат или войници във военен гарнизон в или край селото.[12] След Руско-турската война (1877-1878) град Татар Пазарджик, към чиято кааза спадат Доспат и околните села, попада в Източна Румелия, поради което Доспат минава към Неврокопската каза, където остава до 1912 година, а след 1912 година става община в Пашмаклийска околия.
След покръстването от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Доспат е организирана чета, която да противодейства на различните хайдушки дружини. Така Доспат дава своя принос към въстанието, родило т.нар. Гюмюрджинска република.[13] Доспатската чета действа заедно с четите от селата Ваклиново, Любча, Вълкосел и Кочан.
Селото е обявено за град с Указ 1942 на Държавния съвет на НРБ от 4 септември 1974 г. (Обн., ДВ, бр. 72 от 17.09.1974).
Сърнѝца е град (от 2003 г.) в Южна България, който е административен център на община Сърница (отделена като самостоятелна община от 1 януари 2015 г. с указ на Президента на Република България), област Пазарджик. Града е известен предимно, заради многото произвеждане на картофи,които се внасят в другите градове.
рай селото са открити останки от раннохристиянска трикорабна базилика от IV-VI век.[2]
Селището е основано през 1860 г. Първият заселник бил чобанинът Шабан и почти столетие селището носело неговото име – Шабанлии. Заселниците били предимно от Доспат, който днес е на отсрещния бряг на язовира. През 1975 г. селата и махали Шабанлии, Крушата, Петелци, Бърдуче и Орлино са обединени под името Сърница[3
Социални мрежи: Find me here:
Facebook: galab.manov1995
Instagram: galab.manov
Tik tok: @galab..manov
Youtube: Galab Manov
Social Media:
Help plant more trees in Bulgariа by supporting this page: https://www.facebook.com/4bg.bg
Instagram: https://www.instagram.com/4bg.bg
Tik tok: @4bg.bg
Personal profile on Facebook https://www.facebook.com/galab.manov1995
Personal page on Facebook: https://www.facebook.com/https://www.facebook.com/galab.a.manov
Instagram: https://www.instagram.com/galab.manov
#beautifulbulgaria #gocedelchev
#Bulgaria #aerialphotography #bulgariannature #bulgariatravel #travelbulgaria #epicdrone #aerialphotography #gopro #dji #drone #dronephotography #България #interesting_place_in_bulgaria #Xtreme #tiktok #viral
---------
music: dj89
----------
Видео яз.Доспат гр.Доспат и гр.Сърница канала Galab Manov
Dospat,Bulgaria , Lake Dospat.
Доспа̀т е град в Южна България. Той се намира в Област Смолян. Градът е административен център на община Доспат.
Доспат е разположен в планински район, в западните дялове на Родопите и със своите 1358 m надморска височина е най-високопланинският град в България. В непосредствена близост до града се намира язовир Доспат. Релефът е планински силно пресечен, пролетта настъпва късно, лятото е прохладно, а есента топла. Вследствие на беломорското влияние по поречието на река Доспатска зимата е мека, но се задържа сняг.
В европейски карти от XVIII и XIX век Родопите са отбелязани като Despoto dagh, Dospada Jailasi, Dozpat Jaïlassi. Според „Българския етимологичен речник“ името е производно от деспот с о вместо е – или под влияние на вокалната хармония в турския език или вероятно от *дêспат, акащ говор. Вероятно е по името на деспот Алексий Слав, владял Западните Родопи в началото на XIII век. Сравнимо е и засвидетелстваното име на Родопите Славееви гори.[2]
Има и теории, че името на града произлиза от името на гръцкото село Доксат. През османско време се среща като „Янъкли“ и „Хамидие“.[3] В други османски документи се среща и под името Доспод (на османски турски: ﺪﺳﭙﻮﺩ).[4] Французинът д-р Ами Буе, посетил Балканите в периода 1836 – 1838, го споменава под името Доспада-Хан.[5]
В околностите на града са намирани останки от 4-5 век пр.н.е.. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните.[6]
В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 28 февруари 1651 година се посочва, че в Доспат (Досподлу) живеят три немюсюлмански семейства, облагани с данъка джизие.[7]
Според Стефан Захариев към 1850 година в Доспат (Деспотово) има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци.[8] През 1895 година Доспат е опожарен, по време на т. нар. Четническа акция на Македонския комитет.[9] По време на Балканската война войниците от 9-и Пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратаи, които служели на местен чифликчия. Ратаите били погребани в масов гроб в местността „Ратайско гробе“.[10]
В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Доспат (Dospat).[11]
Има данни, според които в миналото в Доспат са живели турци, работещи в административния апарат или войници във военен гарнизон в или край селото.[12] След Руско-турската война (1877-1878) град Татар Пазарджик, към чиято кааза спадат Доспат и околните села, попада в Източна Румелия, поради което Доспат минава към Неврокопската каза, където остава до 1912 година, а след 1912 година става община в Пашмаклийска околия.
След покръстването от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Доспат е организирана чета, която да противодейства на различните хайдушки дружини. Така Доспат дава своя принос към въстанието, родило т.нар. Гюмюрджинска република.[13] Доспатската чета действа заедно с четите от селата Ваклиново, Любча, Вълкосел и Кочан.
Селото е обявено за град с Указ 1942 на Държавния съвет на НРБ от 4 септември 1974 г. (Обн., ДВ, бр. 72 от 17.09.1974).
Сърнѝца е град (от 2003 г.) в Южна България, който е административен център на община Сърница (отделена като самостоятелна община от 1 януари 2015 г. с указ на Президента на Република България), област Пазарджик. Града е известен предимно, заради многото произвеждане на картофи,които се внасят в другите градове.
рай селото са открити останки от раннохристиянска трикорабна базилика от IV-VI век.[2]
Селището е основано през 1860 г. Първият заселник бил чобанинът Шабан и почти столетие селището носело неговото име – Шабанлии. Заселниците били предимно от Доспат, който днес е на отсрещния бряг на язовира. През 1975 г. селата и махали Шабанлии, Крушата, Петелци, Бърдуче и Орлино са обединени под името Сърница[3
Социални мрежи: Find me here:
Facebook: galab.manov1995
Instagram: galab.manov
Tik tok: @galab..manov
Youtube: Galab Manov
Social Media:
Help plant more trees in Bulgariа by supporting this page: https://www.facebook.com/4bg.bg
Instagram: https://www.instagram.com/4bg.bg
Tik tok: @4bg.bg
Personal profile on Facebook https://www.facebook.com/galab.manov1995
Personal page on Facebook: https://www.facebook.com/https://www.facebook.com/galab.a.manov
Instagram: https://www.instagram.com/galab.manov
#beautifulbulgaria #gocedelchev
#Bulgaria #aerialphotography #bulgariannature #bulgariatravel #travelbulgaria #epicdrone #aerialphotography #gopro #dji #drone #dronephotography #България #interesting_place_in_bulgaria #Xtreme #tiktok #viral
---------
music: dj89
----------
Видео яз.Доспат гр.Доспат и гр.Сърница канала Galab Manov
Показать
Комментарии отсутствуют
Информация о видео
Другие видео канала
![Разходка в Родопите 03 | Чатъма | Сърница | Борино | Rhodope 03 | Chatama | Sarnitsa](https://i.ytimg.com/vi/GvW0KPfuZmk/default.jpg)
![язовир Широка Поляна - Shiroka poliana reservoir](https://i.ytimg.com/vi/E8vv-hpLxEE/default.jpg)
![Batak Dam, Kartela, Dospat Dam, Trigrad Gorge, Rhodope Mountains, Bulgaria, Болгария, Родопи](https://i.ytimg.com/vi/jQtKzgrBVnM/default.jpg)
![Сърница между различните гледни точки и страха](https://i.ytimg.com/vi/KFxLTIiZw2w/default.jpg)
![Сатовча](https://i.ytimg.com/vi/xaRwhavR5TU/default.jpg)
![яз. Въча](https://i.ytimg.com/vi/7qxi11CMiI4/default.jpg)
![Бабушки и Уклей на яз.''Доспат''_digitalstudiobg](https://i.ytimg.com/vi/vLhtluDrZmQ/default.jpg)
![Црънча, с.Барутин и с.Бръщен](https://i.ytimg.com/vi/kOWO55fdTbg/default.jpg)
![Тестване преливника на язовир "Цанков камък" - 7](https://i.ytimg.com/vi/x_VoGR15YCo/default.jpg)
![Бабушки от Рая - яз.Доспат/Roach fish from paradise - Dospat Dam](https://i.ytimg.com/vi/st02EDXCDFg/default.jpg)
![с.Вълкосел община Сатовча](https://i.ytimg.com/vi/m0zobe1WleM/default.jpg)
![яз. Доспат, 21 юни 2021](https://i.ytimg.com/vi/BKy4X_9zvY8/default.jpg)
![Местни спасиха три малки мечета край язовир Доспат](https://i.ytimg.com/vi/bhW1nlbyXX4/default.jpg)
![Риболов на Язовир Доспат от Брега! Човек Падна във Водата на Дълбоко // Fishing at Dospat Dam](https://i.ytimg.com/vi/L1nF1SBa2zE/default.jpg)
![Красотата на яз.Широка поляна](https://i.ytimg.com/vi/qiLYNDkJNBc/default.jpg)
![Доспат от птичи поглед](https://i.ytimg.com/vi/1qH9xtjwQbw/default.jpg)
![Язовир Доспат, Сърница](https://i.ytimg.com/vi/e5w8M_0qU1Q/default.jpg)
![Летни емоции на яз. Доспат](https://i.ytimg.com/vi/NXNbJ1V2ERI/default.jpg)
![с.Oгняново, с.Лещен, с.Ковачевица, с.Марчево](https://i.ytimg.com/vi/NzRDCVw6BFE/default.jpg)
![Язовир Калин и Карагьол - Kalin reservoir and Karagyol](https://i.ytimg.com/vi/qudWjn3WVqg/default.jpg)