Ивайло - Селският цар

„Селският цар убива цар Константин Тих“ - картина на Илия Петров
Музика: Исихия - Родопа
Български език: Въстанието на Ивайло
Постоянните нашествия на татарите през 60-те и 70-те години на XIII в. довеждат българското население до отчаяние. Цар Константин I Тих Асен (1257-1277) е неспособен да защити държавата и поданиците си. Това дава възможност на Ивайло да оглави народното недоволство и да стане водач на въстание, което започва през пролетта на 1277 г. През лятото на същата година Ивайло се изправя срещу монголо-татарите от Златната орда. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма известност. За кратко време успява да прочисти страната от татарските банди и така все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои битка между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар – посечен от Ивайло.

Византийският император Михаил VIII Палеолог вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние, затова решава да подкрепи сина на цар Мицо Асен (1256-1257), когото провъзгласява за цар под името Иван Асен III и жени за своята дъщеря Ирина Палеологина. Когато царица Мария, съпругата на Константин Тих, научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в Търново и през пролетта на 1278 г. става законен български цар.Обстоятелствата принуждават Ивайло да воюва на два фронта – срещу ромеите и срещу татарите. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг през лятото и есента на 1278 г. После потегля срещу татарите, но е принуден да се защитава в крепостта Дръстър. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. Търновските боляри отварят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (началото на 1279 г). Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска войска. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край Девня. Ромеите са напълно разгромени. Иван Асен III бяга от столицата, а болярите избират за цар деспот Георги I Тертер (1280-1292).

Русский язык: Начало востания

Судя по рассказам Георгия Пахимера, Ивайло происходил из пастушеского рода, жил скромно и бедно, пас свиней за небольшую плату, питался же только хлебом и овощами, за что и получил свои прозвища[1]. Все эти небогатые сведения сопровождаются в византийских хрониках язвительными комментариями. Византийцы писали о «варварской природе» и «крайней жестокости» Ивайла, для них он — «человек недостойный».
Ивайло начал набирать популярность среди людей, после того как он начал рассказывать своим односельчанам о снах и видениях, которые предвещали ему великие дела. Слухи насчет Ивайла быстро распространились и стали популярными среди простых людей, а около Ивайла начали собираться сподвижники.

В 1270-х годах Болгария подвергается постоянным татарским набегам, царь Константин I Тих оказался не способным защитить ни своё государство, ни подданных от этой угрозы. В 1277 году недовольство царем вылилось в крестьянское восстание под руководством Ивайла. Страну постоянно разоряли грабежи монгольских отрядов, и в нескольких сражениях восставшим удалось разбить отряды монголов, что добавило руководителю восстания популярности во всех слоях общества. За короткий срок Ивайло успел сделать то, что никак не могли правительственные войска. Посылаемые царем для подавления мятежа войска либо разбегаются до встречи с противником, либо переходят на сторону Ивайла. В конце того же года Константин лично возглавил армию, состоялось сражение, в котором царские войска были разбиты и сам царь Константин погиб. В итоге практически вся страна кроме столицы (контролировавшейся вдовой Константина — Марией Палеолог, регентшей малолетнего Михаила), оказались в руках восставших.

According to some sources Ivaylo began his life living humbly and herded swine for payment. Other sources indicate he was a peasant farmer with no land of his own. He allegedly saw visions of himself grounded in the medieval Christian tradition,[4] accomplishing great deeds and ridding Bulgaria of its troubles, including above all the frequent incursions by the Mongols of the Golden Horde under Nogai Khan. By 1277, Ivaylo had put his words into actions, and had acquired leadership of an army composed largely of discontented peasants. Among his close associates and military commanders was Hranislav, who later entered Byzantine service after being captured. An attempt to subdue Ivaylo by the Bulgarian monarch Constantine I ended in utter failure, and Ivaylo is credited with killing the tsar in his chariot himself.

Видео Ивайло - Селският цар канала Максим Устюжанин