Вяра и общество 22.09.18 Зората на църковната ни независимост

„Църковният събор през 893 г. създава основите на Православната ни църква” – вижте разговора, посветен на едно от знаковите събития в историята на християнска България. Според д-р Веселина Вачкова от Института за исторически изследвания към БАН, на този събор става разграничаването на Българската църква от Западната и окончателното й преминаване към Източната, но връзките с папството все пак не прекъсват. Тя изказа неординерната теза, че княз Владимир-Расате не може да бъде обвиняван във връщане към езичеството: „Според църковната традиция личности като Владимир Расате би следвало да бъдат анатемосвани, но в българските извори подобно отношение липсва. Нищо не се споменава и във византийските хроники за неговите антихристиянски действия в България, което означава, че проезическата му политика по-скоро е плод на западно съчинителство». Доц. Георги Николов смята, че «Българската църква се стреми към своя собствена организация и Съборът във Велики Преслав показва решимостта на българските владетели – Борис и Симеон да вървят по един християнски път.» Гостите припомниха, че този събор издига св. Климент Охридски като първи епископ на българския език, което е податка че става револцонна смяна на гръцкия с българския език в богослужебната практика. Двамата бяха категорични, че на тазгодишните чествания във Велики Преслав е трябвало да бъдат поканени и гости от Македонската църква, защото и те са наследници на българския диоцез, оформен през 893 година.

Видео Вяра и общество 22.09.18 Зората на църковната ни независимост канала Вяра и общество