Привечер - изп. Павел Матев - 2002 - БНР

♣ ♣ ♣

Привечер.
И нищо се не чува.
В здрачината – селска тишина.
Добър вечер!
Мама ме целува.
Дюлята излъчва светлина.

Мама ме целува.
В двете длани –
мъжко, необръснато лице.
Две сълзи – запазени от лани,
скрити в най-дълбокото сърце.

Ябълки – във шепите събрани.
Прясно сирене и стар ошав.
Думите й, малко неразбрани,
слушам аз –
и ням, и гологлав.

Уж съм вещ във българското слово,
а не мога да усетя сам
как се ражда този странен говор
на човек от щастие люлян...

Някъде детинството ми плува.
Кучета, волове и жита...
Добър вечер!
Мама ме целува.
Мене ме целува вечността.

Павел Матев

Видео Привечер - изп. Павел Матев - 2002 - БНР канала Екип Павел Матев - уебсайт