Цар Фердинанд I Български / Ferdinand I Tsar of Bulgaria

Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария, Принц Сакс-Кобург-Готски и Херцог Саксонски, е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена. Завършва виенската академия “Терезианум”, получавайки най-доброто за онова време образование. От ранна възраст Фердинанд проявява интерес към естествената история, в частност орнитологията, ботаниката и ентомологията. През 1879 г. заедно с брат си Август предприемат научна експедиция по поречието на р. Амазонка, откъдето се връщат с многобройни трофеи и колекции. През 1884 г. е публикувана студия, озаглавена “Описание на птиците на Принц Фердинанд Сакс-Кобург и Гота”. Член на Германските Орнитологическо и Дендрологическо дружества. През целия си живот продължава своите научни занимания.

През 1887 г. Фердинанд е избран за Княз на България. Благодарение на уменията си, на дипломатическия си усет и политическа мъдрост той съумява да се задържи на престола, непризнат от Великите сили.

Благодарение на усилията на Княза войската се превръща в най-мощната и добре подготвената на Балканите. Откриват се Държавен университет, Художествена академия, Духовна семинария, Технически училища. Князът лично учредява Природонаучния институт с музей, Зоологическа и Ботаническа градини, Ентомологическа станция. Под негов надзор и с постоянните грижи и упоритост се развива и усъвършенства железопътната и шосейна мрежа. Създават се пощенски и телеграфни станции из цялата страна.

Столицата на Княжеството придобива европейски вид – широки булеварди и улици, просторни градини и паркове, модерни сгради, електрически трамваи, улично осветление и телефонна мрежа.

Българското княжество живее напълно независимо, но формалният васалитет спрямо Османската империя продължава да тежи. На 22 септември 1908 г., възползвайки се от нарушаването на Берлинския договор с анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария, Княз Фердинанд провъзгласява Независимостта и приема изконния титул Цар на българите.

Останалите след 1879 г. поробени българи в Македония и Тракия периодично въстават срещу османската власт, но опитите им са подложени на кървави репресии. Техните страдания и мъки терзаят душата на България. През есента на 1912 г. цар Фердинанд поема предводителството на съюзените Балкански държави срещу Турция. В първата Балканска война България разширява значително границите си и постига безспорни успехи, но коварството на съюзниците довежда до нов военен конфликт. Русия, вдъхновителка на Съюза, изневерява на уверенията си за безпристрастен арбитраж и подкрепя претенциите на съседите. Така извоюваното от храбрите български войски в значителна степен е загубено.

През есента на 1915 г. България застава на страната на Централните сили. Обещанията на Антантата за Македония и Тракия срещат отпор от съюзените им Сърбия и Гърция. За трети път в продължение на четири години българският войник показва забележителна храброст и с това отново спечелва възхищението на всички. Към края на 1916 г. България успява напълно да осъществи целите си във войната – всички поробени територии в Македония, Тракия и Добруджа са присъединени към Отечеството. Продължаването на войната изтощава храбрите войни. Неуспехите на военните действия и провалените опити за мирни преговори довеждат до неуспешния край на войната. Цар Фердинанд поднася най-голямата жертва пред Отечеството и поема отговорността за погрома във войната. На 3 октомври 1918 г. той абдикира и същата вечер заминава в доживотното си изгнание.

Настанява се в германския град Кобург, където се отдава на научните си занимания и интереси. До края на дните си Царят отец тъгува за любимата България, която никога повече не вижда.

Фердинанд І умира на 10 септември 1948 г., след като става свидетел на смъртта и на двамата си сина, на обявяването на републиката в България вследствие на един незаконен и фалшифициран референдум и прокуждането на невръстния си внук Цар Симеон II.

Видео Цар Фердинанд I Български / Ferdinand I Tsar of Bulgaria канала Enyalius100