Христо Ботев. В механата.

Оригиналъ на стихотворение "Въ механата" отъ вѣстник "Независимость" 15.09.1873г.:
Тѣжко, тѣжко! Вино дайте!
Пиянъ дано азъ забрава
Туй, що, вие не знаете
Позор ли е или слава...

Да забрава край свой роденъ,
Бащина си мила стряха
И тезъ, що въ менъ духъ свободенъ,
Духъ за борба завѣщаха!

Да забрава род свой бѣденъ,
Гробътъ бащинъ, плачътъ майчинъ, -
Тѣзъ, що залакътъ наѣденъ
Грабат съ низакъ гнусенъ начинъ, -

Грабат отъ народътъ гладенъ,
Граби подалъ чорбаджия,
За злато тѫрговецъ жаденъ
И попъ с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви брѫка?
Робътъ спи - не ще да стане
А ний, вмѣсто съ поѫътъ въ рѫка,

Пиѣмъ, пѣем буйни пѣсни
И зѫбимъ са на тирана;
Механите сѫ намъ тѣсни -
Крѣщимъ: "хайде на балкана!"

Крѣщим, но щомъ изтрѣзнѣемъ,
Забраваме думи, клѣтви,
И нѣмѣем и са смѣемъ
Предъ народни свѣти жертви!

А тиранинътъ вѫрлува
И безчести край наш роденъ
Коли, бѣси, бие, псува
И глоби народ поробенъ!

О, налѣйте! Ща да пия!
На душа ми да олѣкне,
Чувства трѣзви да убия,
Рѫка мѫжка да омѣкне!

Ще да пия на пукъ врагу,
На пукъ и вамъ, патриоти!
Въ свѣтътъ нѣма мило, драго -
Врѣдомъ пѫлно с идиоти!

Видео Христо Ботев. В механата. канала BG diaspora