Ваклуш Толев: Има ли смърт? Кой печели в двубоя между материята и Духа?

Лабиринтът е нашето тяло – вътре е онзи, който го заградиха. Там се водеше голяма битка с Минотавъра, но строителят и синът му Икар бяха заключени, да не могат да излязат. Какво роди? Родиха идея за крила, с които избягаха. Така че, когато на душата й предписват излитането, то не е далеч от това, което една митология с този лабиринт на Миноса, цар Минос разбира се, е една от големите истини.

Въпрос: Има ли смърт?

Ако говорим в буквалния смисъл на думата – понятието смърт като нихилация, като възмездно наказание, което чака награда; или терзанията, както е казано, мъченичеството и казаните с катрана – няма. Но смърт има като услуга на голямата идея на безсмъртието, защото ако няма нейното свидетелство чрез утробата на земята да се родите и за безсмъртието. Това е. Няма смърт, защото има безсмъртие. Христос го доказа. Той в двубоя между Дух и материя показа преходността на материята, а Духът не може да умира.

Идеята за прераждането е премахната в Четвъртия и Петия Вселенски събори от християнството. Тя е била вътре. Христос не е могъл да не каже това, защото това е идея за йерархиране на съзнанието с право на отговорност. Но в християнството и в другите наши религии остава проблемът за предопределението. Вижте, това е епицентърът на голямата тайна – предопределението. В религиите на прераждането предопределението не играе роля, играе роля вашето прераждане, вашата карма и вашата еволюция. Вие сте си отговорни. Макар че, когато говоря за тези неща в лекциите си, говоря за следното – че законът за прераждането създаде една кастова система. Тази кастова система (на шудрите примерно казано) ги улеснява, че той не е браман, следователно ще трябва още хиляди пъти да се преражда и прави това, което нарекох – интелектуалния мързеливец. Но идеята за предопределението ви ограничава, макар че в спорността стоят свободна воля и несвободна воля. Но щом като приемате предопределението и благоразположението на Висшия, а не вашата приложност в идеята за прераждане, вие получавате двата големи раздела. Така че може ли човек да приеме това, което тука траките са приемали? Траките са вярвали в прераждането. Затова, чуйте тайната им коя е била – когато се ражда дете, те почват да плачат. Плачат та се късат.

Когато умре, те се веселят така, както и сега тракиецът се весели. Това са голями неща! Тук на тази земя, тази идея пренесена, разбира се, може би от самия Орфей, който е посветен в египетските т.нар. тайни школи, а и Питагор, питагоризмът, който се разпространява тука. Те са изповядвали и доктрината на прераждането, или по-скоро принципа на прераждането. Сега, друг е проблемът… дали прераждането е вечно? Или когато душевността на човека се изгради в идея да стане това, което Христос прави – Възкресението, което е следгробна властност. Властен е Христос след Възкресението! Продължава ли кармата и прераждането? Не.

Интервю с Ваклуш Толев, 24.10.2000 г. - София
ваклуш толев бнт, ваклуш толев тайнства и посвещения, ваклуш толев за българия, ваклуш толев лекции, ваклуш толев интервю

Видео Ваклуш Толев: Има ли смърт? Кой печели в двубоя между материята и Духа? канала Portal12.bg - Портал 12