Залезът на Заратустра

Това бе промълвил Заратустра на сърцето си, когато слънцето стоеше в своя зенит. Озадачен от пронизителния зов на птица, той издигна взор към небесната вис. И ето! Един орел кръжеше във въздуха, а на него висеше змия, но не като плячка, а като любима дружка, защото се беше обвила като пръстен около врата му.
— Това са моите зверове! — промълви Заратустра и сърцето му се възрадва дълбоко.
Най-гордият звяр под слънцето и най-мъдрото животно под слънцето — потеглили са на разузнаване.
Искат да разузнаят дали Заратустра е още жив. Наистина жив ли съм още?
Намерих, че по-опасно е да се живее между людете, отколкото между зверовете. По опасни пътища върви Заратустра. Нека ме водят моите зверове! Като изрече това, Заратустра си припомни думите на светеца в гората, въздъхна и каза тъй на сърцето си.
— Да можех да стана по-мъдър! Изконно мъдър като моята змия.
Но аз прося нещо невъзможно: тогава нека помоля моята гордост никога да не изоставя моята мъдрост!
И ако нявга моята мъдрост ме напусне: — ах, тя обича да отлита, — дано тогава да отлети и моята гордост с глупостта ми!
Тъй започна залезът на Заратустра.

Видео Залезът на Заратустра канала velegnev1