Битката при Велбъжд и гибелта на цар Михаил III Шишман
Битката се състои на 28 юли 1330 г., в околностите на Велбъжд (Кюстендил), между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен и сръбската войска, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански.
Сръбското кралство, възползвайки се от междуособиците в България и Византия, както и от непрестанните сблъсъци помежду им, успяло да завладее част от териториите им. Михаил III Шишман започва подготовка за завладяване на Сърбия, чийто владетел е бившият Михаилов шурей Стефан Дечански. За целта през пролетта на 1330 г. той сключва съюз с византийския император Андроник III Палеолог.
На 19 юни 1330 г. българските войски тръгват от Търново, но вместо да се насочат направо към сръбската граница, минават през Видин и София. Обикновено като причина за това се сочи желанието на царя да съедини войската си с тази на брат си Белаур, но тъй като брат му не участва в битката,а във Видин са се присъединили татарските наемници. Андроник III навлиза в Македония и се установява на лагер край Битоля изчаквайки по-нататъшния развой на събитията. Стефан Дечански първоначално изчаква своя бивш тъст на полето Добрич при сливането на Топлица с Българска Морава, а впоследствие отправя войската си по течението на Морава и през Старо Нагоричане, се разполага на стан в околностите на Велбъжд. Повечето изследователи приемат, че войските са били с приблизително равна численост. Според сведенията на Никифор Григора, Михаил Шишман разполагал с 12 000 българи и 3000 „скити" (татари, яси, алани и власи). Стефан Дечански имал на разположение 14 000 души, към които впоследствие се присъединяват 300 (по сведения на Кантакузин) или 1000 (по сведения на Григора) каталани (испански наемници от Каталония). Именно изчаквайки тях, Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно примирие. Царят приема. Установено е, че Белаур не се присъединява към брат си, както не го прави и ловешкият деспот Иван Александър. Тъй като българската войска страда от липса на продоволствие, в деня на примирието, тя се пръсва по околните селища за набавянето му.
Възползвайки се от изгодната ситуация, сръбският престолонаследник Стефан Душан нарушава примирието и атакува българския лагер. Опитът на Михаил Шишман да организира ефикасна съпротива е неуспешен. Войската му претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира три дни по-късно в плен. Погребан е по желание на велможите си в църквата „Свети Георги" в Старо Нагоричане, днес в Република Македония. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на България на Балканския полуостров.
Видео Битката при Велбъжд и гибелта на цар Михаил III Шишман канала BG1878
Сръбското кралство, възползвайки се от междуособиците в България и Византия, както и от непрестанните сблъсъци помежду им, успяло да завладее част от териториите им. Михаил III Шишман започва подготовка за завладяване на Сърбия, чийто владетел е бившият Михаилов шурей Стефан Дечански. За целта през пролетта на 1330 г. той сключва съюз с византийския император Андроник III Палеолог.
На 19 юни 1330 г. българските войски тръгват от Търново, но вместо да се насочат направо към сръбската граница, минават през Видин и София. Обикновено като причина за това се сочи желанието на царя да съедини войската си с тази на брат си Белаур, но тъй като брат му не участва в битката,а във Видин са се присъединили татарските наемници. Андроник III навлиза в Македония и се установява на лагер край Битоля изчаквайки по-нататъшния развой на събитията. Стефан Дечански първоначално изчаква своя бивш тъст на полето Добрич при сливането на Топлица с Българска Морава, а впоследствие отправя войската си по течението на Морава и през Старо Нагоричане, се разполага на стан в околностите на Велбъжд. Повечето изследователи приемат, че войските са били с приблизително равна численост. Според сведенията на Никифор Григора, Михаил Шишман разполагал с 12 000 българи и 3000 „скити" (татари, яси, алани и власи). Стефан Дечански имал на разположение 14 000 души, към които впоследствие се присъединяват 300 (по сведения на Кантакузин) или 1000 (по сведения на Григора) каталани (испански наемници от Каталония). Именно изчаквайки тях, Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно примирие. Царят приема. Установено е, че Белаур не се присъединява към брат си, както не го прави и ловешкият деспот Иван Александър. Тъй като българската войска страда от липса на продоволствие, в деня на примирието, тя се пръсва по околните селища за набавянето му.
Възползвайки се от изгодната ситуация, сръбският престолонаследник Стефан Душан нарушава примирието и атакува българския лагер. Опитът на Михаил Шишман да организира ефикасна съпротива е неуспешен. Войската му претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира три дни по-късно в плен. Погребан е по желание на велможите си в църквата „Свети Георги" в Старо Нагоричане, днес в Република Македония. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на България на Балканския полуостров.
Видео Битката при Велбъжд и гибелта на цар Михаил III Шишман канала BG1878
Показать
Комментарии отсутствуют
Информация о видео
Другие видео канала
Кратко клипче за Слънчевата система1901г Първата чета на войводата на ВМОРО Георги КондоловПаметникът на цар Ивайло в ИвайловградЖечка Сланинкова/Jechka Slaninkova-Ябълко,златна ябълкоМислете всеки ден по една минута за България !Каменните бойци на цар Ивайло в дефилето към КотелКалофер 07.09.2019 година. Паметникът на Иванка БотеваФолклорен ансамбъл "Тунджа" - гр. Ямбол 1Вековен ядлив кестен в центъра на КубратВъзпоменателен надпис за Устремския манастирВ гората при кокичетата :) 2Образованието е усилие и насилиеНадписът от Герман в Самуиловата крепост(копие)Стършели пият манаЧасовниковата кула в СевлиевоБродът на Велека при КачулНадпис спомен от 5-и и 10-и легион в Августа Траянанестинарски танц/nestinarski tanc/ΑναστενάριαЦъфтяща черна(обикновена) драка пълна със светулкиРодната къща на Йордан Йовков в ЖеравнаРано ранила Грозданка