ТАЙНИТЕ НА ВАРНЕНСКИЯ НЕКРОПОЛ

Средният енеолит (4700–4600 г. пр. Хр.) е засвидетелстван от находките от селището при гр. Суворово, от селището в местността “Батареята” край с. Виница, от селищните могили при с. Голямо Делчево и с. Сава. Сред керамиката от този период се срещат кухи поставки с формата на четириъгълен паралелепипед, паници с извит навън ръб на устието на високо столче и др. Най-често съдовете са украсени с щампована украса, нанасяна с печати, изработени от миди с назъбен ръб.
Особено място заемат находките от три гроба, проучени на севрния бряг на Варненското езеро, които дават ценни сведения за настъпването на имуществено разслоение сред населението по бреговете на Варненските езера. В един от тях са открити около 1 000 предмета, сред които и 31 златни мъниста, които всъщност са най-старото намерено злато на света досега.

Най-значимият паметник от следващия период - на късния енеолит (4600-4200 г. пр. Хр.) е знаментият Варненски енеолитен некропол, представен във Варненския археологически музей в две обособени експозиционни зали. Намерен при случайни строителни работи в западната индустриална зона на Варна през 1972 г., Варненският некропол скоро се превърна в сензационно научно откритие, чието значение надхвърля значително границите на праисторията на съвременна България. В резултат на проучванията досега (разкопките не са завършили – все още не са разкопани около 30% от предполагаемата територия) са открити 312 гроба. В 57 от тях липсва човешки скелет или кости, само в три от които е съсредоточена по-голямата част от златните предмети, както и най-представителните от другите видове находки.
http://www.archaeo.museumvarna.com/bg/category/list?category_id=3&id=6

Видео ТАЙНИТЕ НА ВАРНЕНСКИЯ НЕКРОПОЛ канала obraz4e