Живи хора (1978)

Последната утеха в селската пустош е: "живи сме"
Сценарий: Кънчо Атанасов

Режисьор Веселина Геринска

Оператор Пламен Вагейнщайн

Музика Кирил Дончев

Художник Боянка Ахрянова

В ролите: Петър Слабаков, Вера Дикова, Стефан Пейчев, Соня Божкова, Панайот Янев, Огнян Спиров, Йордан Нейчев, Стоян Енев, Тома Първанов, Асен Дончев, Тотка Аламанова, Димитър Йорданов, Илия Божилов и др.

Краят на 70-те години на ХХ век в малко балканско село. Възрастните мъже, чиито синове и дъщери отдавна са заминали в града, вечер се събират в кръчмата. Постоянни посетители там са бай Постол - кмет на селото и бивш ятак, останал в селото въпреки възможността за друг живот и бай Ильо, върнал се в родния край след овдовяването, срещнал 53-годишната Велика и намерил в нея смисъл на самотния си живот. Еднообразието в селцето временно отстъпва с пристигането на филмов екип, воден от оператора Дачо - сирак, отгледан от леля си Велика. Задачата им е да заснемат празник за заселването на 19 нови семейства, които ще се настанят в изоставените къщи и ще обработват пустеещите наоколо земи. Пристигат и близки на възрастните хора, идват и задомените деца на Ильо. По време на обяда той им съобщава решението си да се ожени за Велика. Срещнал съпротива, разколебан между бащината обич и тревога за притеснената жена, той решава да постъпи така както диктува сърцето му с думите "живи сме". Самотната баба Деляна, решила, че й е дошло време да се прости с този свят, приготвя дрехите си за погребение. На сутринта, събудена от пакостливия си козел, започва щастливо да се смее, осъзнала, че още е жива.

Видео Живи хора (1978) канала България София